През последните години, изцяло женските войски в Сирия отново повишиха броя си, като много жени се присъединиха към военния призив, въпреки рисковете.
от Елизабет Флок, Рубрика "Права и свободи", The Guardian Понеделник, 19 юли, 2021 г.
Превод: Ема-Мария Георгиева Оригиналната статия в The Guardian, прочетете ТУК
Зейнеб Серекание, усмихната и сърдечна кюрдска жена, никога не си е представяла, че ще се присъедини към войска.
Двадесет и шест годишната жена е израстнала в Рас ал-Айн, град в североизточна Сирия. Като единствено момиче в петчленно семейство, тя обичала да се бие и да носи момчешки дрехи. Но когато братята ѝ получили право да посещават училище, а тя не, Серекание не оспорила решението. Тя знаела, че това е реалността за момичетата в региона. Рас ал-Айн, което на арабски означава "извор" или "начало на ручея", било зелено и спокойно място, където Серекание устроила живота си и се занимавала със земеделие заедно с майка си.
Това се променя на 9 октомври, 2019 г., дни след като бившият президент на САЩ Доналд Тръмп обявява, че американските войски ще се изтеглят от Североизточна Сирия, където дълги години са били съюзници на кюрдските военни сили. С това придобилата власт Турция, която вижда бездържавните кюрди като екзистенциална заплаха, с която воюва от десетилетия, незабавно започва офанзива срещу граничните градове под закрилата на кюрдските сили в Североизточна Сирия, включително Рас ал-Айн.
На този ден, малко след 16:00 ч., разказва Серекание, започват да падат бомби, последвани от звънтящия звук и шумното сгромолясване на огън от минохвъргачки. До вечерта, Серекание и семейството ѝ вече са избягали в пустинята, от където наблюдават как градът им потъва в дим. "Не взехме нищо със себе си", казва тя. "Имахме малка кола, не можехме просто да вземем нещата си и да оставим хората". Докато бягат, тя вижда трупове на улицата. Скоро научава, че сред тях са чичо ѝ и братовчед ѝ. От къщата им скоро също не остава нищо. След като семейството на Серекание е принудено да се пресели на юг в края на 2020 г., тя изненадва майка си, като заявява, че иска да се присъедини към YPJ (Женски отряд за отбрана)*. Водената от кюрди, изцяло женска войска, е създадена през 2013 г., малко след YPG (Отряд за отбрана на народа) - мъжка войска, официално основана след гражданската война в Сирия, през 2011 г.** Мъжкият отряд е създаден под претекст да защитава територията от многобройни групировки, сред които се появява и Ислямска държава (ИДИЛ). При мъжката YPG са открити системни нарушения на правата на човека, включително използването на деца войници. Майката на Серекание се противопоставя на решението ѝ, защото двама от братята ѝ вече рискуват живота си в YPG. Но Серекание е непоколебима. "Бяхме прогонени от земята си, така че сега трябва да отидем и да защитим дома си", казва тя. "Преди не мислех по този начин. Но сега имам цел - и мишена." Серекание е една от около 1000 жени в цяла Сирия, които са постъпили във войската през последните две години. Много от тях са се присъединили в момент на гняв, предизвикан от турските нашествия, но в крайна сметка са останали за постоянно. "Когато си говорехме [като по-малки] винаги казвахме: "Ако нещо се случи, ще го реши някой мъж, не жена", казва Серекание. "Сега жените могат да се борят и да защитават обществото си. Това ми харесва."
Войнички на YPJ Военен парад на 27 март 2019 г., в чест на ликвидирането на последния бастион на "Ислямска държава" в Източна Сирия
Според YPG, за рязкото нарастване на набирането на войници е допринесло и засилващото се през последните години противопоставяне и осъзнаване на нормализираното сексистко насилие и неравенство между половете. През 2019 г. Кюрдската автономната администрация на Северна и Източна Сирия приема редица закони за защита на жените, включително за забрана на полигамията, детските бракове, принудителните бракове и така наречените убийства "в името на честта", въпреки че много от тези практики продължават. Около една трета от служителите на Асаиш (бел. ред.: 'Asayîş' - Сили за вътрешната сигурност в автономните региони на Рожава) вече са жени, а в автономното правителство се изисква 40% представителство на жените. Изградено е селище само за жени, където жителките могат да живеят в безопасност от насилие; след бомбардировките в близост до селището, то е евакуирано и след това отново заселено.
Кюрдският анклав Африн през януари 2018 г., когато Турция и подкрепяните от нея бунтовници от Свободната сирийска армия започват операция "Маслинова клонка".
И все пак доказателствата за широко разпространеното насилие, с което жените продължават да се сблъскват, са многобройни в местния Мала Джин, или "женски дом", който предоставя убежище, а също и форма на местен арбитраж за нуждаещите се жени от цяла Сирия. От 2014 г. насам са отворени 69 такива къщи, чиито служители помагат на всяка жена или мъж, които идват с проблемите, пред които са изправени, включително въпроси, свързани с домашно насилие, сексуален тормоз и изнасилване, както и така наречените престъпления "в името на честта", като често поддържат връзка с местните съдилища и женските подразделения на разузнавателната агенция "Асаиш" за решаване на случаите. В един горещ ден през май, три бедстващи жени пристигат бързо една след друга в центъра "Мала Джин" в североизточния град Камишли. Първата жена, която носи тежка зелена абая, разказва на служителите, че откакто е родила, съпругът ѝ почти не се е прибирал. Втората жена пристига със съпруга си и иска развод; дългата ѝ опашка и ръцете ѝ треперят, докато описва как веднъж я е пребил, докато не се е наложило да направи аборт. Третата жена влиза с бледо лице, широка рокля и парцали, увити около ръцете ѝ. Кожата ѝ е ярко розова и на места - черна от изгаряния, които покриват голяма част от лицето и тялото ѝ. Жената описва на служителите как съпругът ѝ я бие от години и заплашва да убие член на семейството ѝ, ако го напусне. Казва, че след като един ден я залял с парафин, тя избягала от дома му; след това той наел хора да убият брат ѝ. След убийството на брат ѝ тя се самозапалва. "Уморих се", казва тя. Всички от изцяло женския състав на "Мала Джин" изразяват неодобрението си спрямо случилото се, докато тя говори. Внимателно записват подробностите от разказа ѝ, казват ѝ, че трябва да направят снимки и обясняват, че планират да изпратят документите в съда, за да помогнат за ареста му. Жената кимва, след което се обляга изтощена на дивана. Бехия Мурад, директорката на центъра "Мала Джин" в Камишли, възрастна жена с благи очи и розов хиджаб, казва, че от началото на дейността си, досега, центровете "Мала Джин" са разгледали хиляди случаи и въпреки че с оплаквания идват както мъже, така и жени, "винаги жертва е жената". Все по-голям брой жени посещават центровете "Мала Джин". Служителите казват, че това не означава увеличаване на насилието срещу жени в региона, а че все повече жени настояват за равенство и справедливост.
Сирийска жена чете Корана близо до гроба на дъщеря си, боец от YPJ (Женски отряд за отбрана), в град Камишли
YPJ много добре осъзнава тази промяна и нейния потенциал като инструмент за набиране на войнички. "Нашата цел е не просто да ги накараме да държат оръжията си, а да бъдат осъзнати", казва Ниуроз Ахмед, генерален командир на YPJ. YPJ дава възможност на Серекание не само да се сражава, но ѝ предлага и различен живот. Вместо да работят на полето или да се омъжват и да раждат деца, жените, които се присъединяват към YPJ, говорят за женските права, докато се учат да използват гранатомет. Те са съветвани да не използват телефоните си и да не ходят на срещи, макар че това не им е забранено, като вместо това са насърчавани да гледат на другарството с други жени като център на ежедневието си. Командир Ахмед, която говори тихо, но има респектиращ поглед, изчислява, че понастоящем числеността на женската войска е около 5000 души. Това е същата численост, с която YPJ разполага в разгара на сраженията си срещу "Ислямска държава" през 2014 г. (въпреки че по-рано медиите съобщават за завишена цифра). Тя добавя, че ако продължаващата сила на YPJ може да се счита за показател, то ръководеният от кюрдите експеримент продължава да процъфтява. Броят им остава висок, въпреки че YPJ е загубил стотици, ако не и повече, свои членове в сраженията, като вече не приема омъжени жени (натискът да се биеш и да гледаш семейство е твърде силен, казва Ахмед). YPJ също така твърди, че вече не приема жени под 18 години, след силен натиск, от страна на ООН и групи за защита на правата на човека, за прекратяване на използването на деца войници; въпреки че много от жените, с които се срещнах, са се присъединили под тази възраст, макар и преди години. Като пътуваш през Североизточна Сирия ти става ясно защо толкова много жени продължават да се присъединяват, като се имат предвид повсеместно разпространените изображения на усмихнати жени шахиди (мъченици). Падналите в бой жени са увековечени на цветни билборди или статуи, които гордо стоят на кръговите кръстовища. Разрастващите се гробища са пълни с шахиди, а на гробовете им растат буйни растения и рози. Борбата срещу Турция е една от причините за поддържането на YPJ - казва Ахмед, която говори от военна база в Ал-Хасака, североизточната провинция, в която американските войски се завръщат след избирането на Джо Байдън. Тя твърди, че другата причина за поддържането на Женския отряд за отбрана е равенството между половете. "Продължаваме да наблюдаваме много нарушения [на закона] и насилие срещу жените в региона", казва тя. "Все още водим битка срещу тукашните схващания, а тази битка е дори по-трудна от военната". Тал Тамр - базата на YPJ, където е разпределена Серекание, е исторически християнски и донякъде замрял град. Бедуини, пасящи овце по полетата, деца, разхождащи се хванати под ръка по селските улички и продължителните прашни бури са обичайните явления следобед. И все пак, тук са налице кюрдски, американски и руски интереси. Сосин Бирхат, командир на Серекание, казва, че преди 2019 г. базата на YPJ в Тал Тамр е била малка; сега, с присъединяването на повече жени, тя я описва като пълен полк. Базата представлява едноетажна бежова сграда, която някога е била заета от сирийския режим. Жените отглеждат цветя и зеленчуци в каменистата почва зад нея. Те нямат нито мобилна връзка, нито електричество, за да използват вентилатор в знойната жега, и затова прекарват почивните си дни далеч от фронтовата линия, като се разхлаждат с игри във водата, пушат и пият сладко кафе и чай.
И все пак мисълта за битката винаги е в съзнанието им. Виян Рожава, по-опитна войничка от Серекание, говори за завземането на гр. Африн обратно. През март 2018 г. Турция и подкрепяните от нея бунтовници от Свободната сирийска армия започнали операция "Маслинова клонка", за да превземат североизточния район, обичан заради маслиновите си полета.
След турската окупация на Африн десетки хиляди хора са разселени - сред тях семейството на Рожава, а според медиини сведения и правозащитни групи - повече от 135 жени остават в неизвестност.
"Ако тези хора дойдат тук, ще направят същото и с нас", казва Рожава, докато другите войнички кимат в знак на съгласие. "Ние няма да приемем това, затова ще хванем оръжията си и ще се изправим срещу тях". Серекание слуша внимателно, докато Рожава говори. Тя се е променила за петте месеца, които е прекарала в YPJ. По време на военното обучение през януари тя счупва крака си, опитвайки се да изкачи стена, а сега вече може лесно да борави с оръжието си.
Докато Рожава говори, уоки-токито, което седи до нея, пращи. Жените в базата са повикани на фронтовата линия, недалеч от Рас ал-Айн. През тези дни активните боеве са малко, но те поддържат позициите си в случай на изненадваща атака. Серекание облича бронежилетката си, грабва своя Калашников и пояса с патрони. След това се качва в един джип и с пълна скорост поема на север. *бел. ред.: YPJ (Yekîneyên Parastina Jin) - Women's Protection Units / Women's Defence Units, в превод "Женски отряд за отбранa". **бел. ред: Жените участват в сраженията на сирийската кюрдска съпротива още през 2011 г., когато е основана смесената YXG, която по-късно е преименувана на YPG през 2012 г. ... Всички жени войници, които преди това са били част от смесените отряди, автоматично стават членове на YPJ, а всички мъже - на YPG.