Превод: Доротея Стефанова
Редакция: Катерина Клинк
Корекция: Катерина Клинк
Климатичният дарвинизъм прави хората с увреждания заменяеми
Имани Барбарин
Разбирам живота с увреждане, борбата се за независимост и приобщаване.
В момента, в който забраната на сламките набра сила в публичния дебат, хората с увреждания бяха неудобно изправени пред готовността, с която много хора без увреждания изглежда отхвърляха техните нужди. Сега, когато спирането на тока отнема животи и статии обвиняват инхалаторите за замърсяването на въздуха, хората с увреждания научават колко точно хората без увреждания ги виждат като заменяеми.
Макар че разговорите за забраната на сламките може и да са отшумели от публичния дискурс, не беше толкова отдавна времето, в което хората с увреждания бяха посрещани враждебно и с неприязън, когато защитаваха използването на пластмасови сламки за еднократна употреба. На всеки пост, в който сламките се описваха подробно като най-безопасния и достъпен вариант за хора, които имат затруднения с поемането на течности, в отговорите се предлагаха неефективни алтернативи. Понякога коментаторите казваха на хората с увреждания, че тяхното съществуване е в тежест на обществото. Откакто забраните за използване на сламки влязоха в сила в цялата страна, хората с увреждания бяха изолирани и унижавани за това, че използват или искат пластмасови сламки на обществени места, въпреки че това е необходимост, за да се осигури достъпност. Някои от тях дори се колебаеха дали да излизат навън.
Макар че хората с увреждания са запознати с невидимия ейбълизъм, смъртните случаи, причинени от спирането на тока, причинено от PG&E, поставят на преден план последиците от невежеството по отношение на уврежданията. На 12 октомври, 12 минути след изключването на електрозахранването от PG&E, мъж, който използва кислород, умира, след като загубата на електрозахранване посред нощ след неясни подробности от компанията не му оставя време да се подготви. В публикациите в интернет коментаторите обвиняват мъжа за смъртта му и твърдят, че е трябвало да го предвиди и да си купи генератор. Изисква се определено ниво на безчувственост, за да кажеш на хората с увреждания – група, която печели 66 цента за всеки долар, който хората без увреждания печелят и на която закона позволява да се плаща заплата доста под минималната, – да похарчат 5000 – 10 000 долара, за да избегнат смъртта.
Наскоро BBC News публикува статия, в която подробно описва изследване, което твърди, че инхалаторите имат толкова голям въглероден отпечатък, колкото и консумацията на месо. В доклада слабо се отбелязва, че зависи от индивидуалния потребител дали да смени модела инхалатор, който ползва, но показва липсата на разбиране за това колко е трудно на хората с увреждания да сменят лекарствата си. Авторът също пропуска да отбележи, че транзитното и корпоративното замърсяване на въздуха са водещите причини за астма. С един бърз ход авторът вменява вина на жертвите на климатичните промени за самите климатични промени.
Тази година ООН публикува директива, според която правителствата и организациите трябва да включат хората с увреждания при изготвянето на план за борба с климатичните промени. Не само, че по-тежките климатични условия застрашават живота на хора с увреждания и ги хвърлят в още по-голяма икономическа зависимост, но и мерките за превенция, които са предложени засега пренебрегват съществуването на общността на хората с увреждания. Като една от най-уязвимите популации, хората с увреждания не могат да си позволят невежеството на хората без увреждания.
Смъртните случаи в общността вече се увеличават, заради климата, и хората с увреждания гледат как правителствата се провалят в това да адресират техните страхове. По принцип в ерата на корпоративното приобщаване това би било точката, в която гражданите могат да се обърнат към частните фирми да натиснат за включването на хората с увреждания в дебата за климатичните промени. Хората с увреждания не трябва да разчитат на това. Съдейки по това как забраната за пластмасови сламки на „Старбъкс“ допълнително противопостави едни с други еколозите и хората с увреждания и по невъзможността на PG&E да комуникира с обществото, този ден все още е много далеч.
Сега, когато едно от най-многобройните поколения – бейби буумърите – остаряват и получават увреждания, климатичната криза спира да бъде проблем само на хората с увреждания. Цели семейства ще трябва да адресират достъпността на пространствата не само в домовете си, но и при планирането си за извънредни ситуации.
Хората с увреждания все още не са се възстановили напълно от урагана „Мария“, когато десетки хора починаха или са все още в неизвестност. Ураганът „Дориан“ унищожи Бахамите и инфраструктурата им, което затрудни хората с увреждания да се измъкнат от опасността и да получат помощ на острова. Хората с увреждания и хронични заболявания в Калифорния се страхуват от горските пожари и възможността за ново спиране на тока.
Включването и търсенето на мнението на хората с увреждания по време на дискусиите за промените в климата е императив при усилията за запазване дълголетието на човечеството. Докато разликата в доходите се задълбочава, здравеопазването остава несигурно и ейбълизмът продължава да оцветява всяка интеракция, хората с увреждания сигурно чувстват, че тази липса на съобразяване с общността им е климатичен дарвинизъм.
Общността на хората с увреждания живее в дистопично настояще, в което опазването на планетата е в пряка конкуренция със стойността на техните животи. Смъртта им вследствие на неглижирането и дискриминацията, преопаковани като осведоменост за климата, са недопустима загуба. Дискусиите за климатичните промени, които се провалят във включването на хората с увреждания и хората с хронични заболявания, променят разговора от „запазване на планетата за всички“ към „опазване на планетата за
някои“. В битката за „оцеляване на най-приспособимите“, хората с увреждания винаги ще губят.
Започнах #MyDisabledLifeIsWorthy. Ето защо отговорът на хората без увреждания и медицинските специалисти трябва да ви разтревожи
Имани Барбарин
През цялото време имах чувството, че не мога да имам доверие на собствената си преценка за изказванията на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC). Чувствах се както през всичките години, в които докторите ме манипулираха (gaslit) за това какво изпитваше тялото ми.
TW: Тегло
Когато бях в гимназията, имах много болезнен цикъл. Изпитвах толкова силна болка, че това ме принуди да потърся медицинска помощ. В лекарския кабинет обясних симптомите си: толкова силна болка, че често усещах гадене и умора, която ме караше да се чувствам слаба и сякаш ще припадна всеки момент. Докторът ме изгледа отгоре до долу, „Ами, защо не свалиш няколко килограма и не видиш дали това няма да помогне?“. Бях в недоумение, не знаех как отслабването би помогнало на матката ми – тя сигурно би била същия размер, независимо от това – но той беше медицинският специалист и авторитетът. Някои членове на семейството ми се съгласиха, казвайки, че теглото ми е основният проблем и вероятно е причината за всичките ми болести. Теглото ми се движеше нагоре-надолу. Независимо от числото, аз изпитвах все още ужасна болка всеки месец. С всяко качване и сваляне на килограми чувствах, че губя контрол – и независимо от това докторите и дори близките ми, не вярваха на това, което изразявах. По-късно бях диагностицирана с менструално заболяване и всички очакваха да продължа напред и да го преживея все едно през цялото време са ми вярвали.
Това ниво на манипулация (galslighting) продължаваше години, но се почувствах по същия начин, когато адресирах скорошните коментари на директорката на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) Валенски относно тези от нас, които са били „зле по начало“.
Започна се с мое ТикТок видео, в което бях разгневена от нейните коментари, твърдящи, че от статистически малкия брой хора, починали ваксинирани, повечето от тях са имали четири или повече съпътстващи заболявания и са били „зле по начало“. Хората откликнаха с гняв. Казваха ми, че с повече контекст, ще се почувствам по-добре. Не се почувствах по-добре.
Тогава чрез публичните си разкази либерали, учени и здравни специалисти, влиятелни в тези сфери, погрешно представиха искрените опасения на общността на хората с увреждания като крайно-дясна пропаганда. Не беше такава.
С въртене на очи и тежки въздишки хората без увреждания, учените и здравните специалисти се държаха сякаш хората с увреждания просто спорят за информация, която беше оспоримо добра новина, и означаваше, че те биха могли най-после да имат възможност да преодолеят пандемията.
Докато те чуваха, че ваксините работят, което не беше оспорвано от хората с увреждания, хората с увреждания чуваха, макар и рядко, че все още рискът е висок за хората с увреждания, които са хванали ковид дори когато са били ваксинирани – но нали знаете, това е очаквано.
През всичкото това време имах чувството, че не мога да имам доверие на собствената си преценка относно изявленията на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC). Чувствах се както през всичките години, в които докторите ме манипулираха за това какво моето тяло преживяваше.
Започнах хаштага #MyDisabledLifeIsWorthy, защото дори и в разгара на онзи момент, знаех, че има други хора с увреждания, които се чувстват също толкова изгубени, забравени и предадени. Вярвам, че заради тях общността на хората с увреждания оказа натиск за решаването на проблема. Благодарна съм на всички онези, които заеха гласовете и думите си на този дебат, но все още оставам притеснена от наратива, който се повтаря от здравните, медицинските и либералните инфлуенсъри.
Една от пандемичните тенденции, която ще ни застигне, ще бъде издигането на ейбълистки настроени лекари, учени и други медицински специалисти в публичната сфера, заради липсата на лидерство от страна на правителството и Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) в последните две години. Въпреки че тяхното застъпничество е необходимо, за да подобри положението на медицинските специалисти на фронтовата линия, много от тях не адресират ейбълизма и евгениката, които са присъщи на много от практиките им. Медицинският расизъм, сексизъм, хомофобия и други предразсъдъци говорят за това как „здравето“ все още бива използвано срещу маргинализираните общности.
Би било грешка да ги смятаме за съюзници, когато статистиката от пандемията се подобрява значително за ваксинираните хора без увреждания. Трябва да продължаваме да ги гледаме критично и да видим, че те са водени от привилегията си и са повлияни от ейбълизма, насаден във всеки от нас. Много бяха гневни, когато откриха, че техните любими инфлуенсъри, превели ги през пандемията, са подкрепяли общността на хората с увреждания съвсем условно – и са гневни с право. Отхвърлянето на опасенията на общността на хората с увреждания трябва да бъде предупреждение за всички нас.
Следващата глава от пандемията е вече тук.