Историята на 8-ми март
Свикнали сме да мислим за 8 март като за "празник на майката" или "празник на жената" - ден, в който като нечии деца правим някакъв жест към човека, който е положил най-много грижи, за да ни отгледа; ден, в който мъже подаряват цветя на жените около тях, било то партньорки или колежки. В последните години дори може да сте мернали момчета с големи връзки лалета, които раздават на минаващите момичета и жени по улицата в центъра на София.
Тези жестове могат да са мили, но те крият немалка опасност. Подареното цвете служи като потвърждение, че всичко е в реда на нещата - че в останалите 364 дни в годината е нормално жените да извършват огромната част от грижовния и домакинския труд. Потвърждение, че всичко, което се изисква от получателите на женската грижа, е да кажат "благодаря". Като използваме единствения ден, посветен на жените, само за да им/си благодарим, реално затвърждаваме както за нас самите, така и за хората, които "оценяваме", че огромният товар, който те носят на раменете си, е на отреденото си място. И в реалността, медиите и властимащите правят всичко възможно, за да ни убедят, че мъжете и жените отдавна вече са равнопоставени, че насилието, основано на пола, не изисква специални мерки, че дискриминацията не е проблем... че от женски протести, стачки и борби съвсем няма нужда.
Купищата лалета, зюмбюли и нарциси, които красят всеки ъгъл в седмиците около 8 март, прикриват острата нужда от колективна борба, от солидарност, от това заедно да надигнем глас и да се противопоставим на несправедливостите и неравенствата. Те прикриват и една много дълга история на съвсем различен вид честване на този ден, която ще се опитаме да ви разкажем накратко в следващите параграфи.
Преди да се впуснем в историята на 8 март, нека започнем оттук: Всеки ден трябва да е ден, в който жените са уважавани. Всеки ден трябва да е ден, в който имаме равни възможности за труд и безопасни условия да го извършваме; всеки ден трябва да е ден, в който не ни е страх да се прибираме вечер сами към вкъщи; всеки ден трябва да е ден, в който сме свободни от стереотипи, диктуващи как трябва да се отнасяме към телата си, как и с кого да живеем животите си. Всеки ден от всеки месец, всяка година.
За съжаление, всички тези проблеми не само продължават да съществуват, но и се задълбочават. Консервативни политици правят все по-големи усилия да ни убедят в "естествената" и единствена роля на жената като майка, съпруга и домакиня, а само на хиляда километра от тук, в Полша, точно този тип говорене доведе до ужасяващото ограничаване на правото на аборт. За да извоюваме едно по-добро бъдеще за всички жени, трябва да стоим заедно рамо до рамо и да бъдем солидарни едни с други. И в духа на историята, която ще ви разкажем, за този 8 март, както за много предишни и за всеки следващ, искаме справедливост, а не лалета. И ще продължаваме да се борим за това и през другите 11 месеца от годината.
8 март е ден за борба за справедливост и всичките лалета на Земята не биха могли да променят това. Време е да се обединим, както предшественичките ни са го правили, както го правят сестрите ни по целия свят и днес, и да покажем, че един по-добър свят за момичетата и жените в България е възможен. Да покажем, че дискриминацията не е природна даденост и няма да търпим повече патриархално насилие и системни потисничества. Заедно можем да извоюваме всичко, което пожелаем.
Готови ли сте?
8-ми март не е ден за цветя
Международен ден на жените: НАЧАЛА
Днес обикновено свързваме деня на жената с годините на социализма. Факт е, че той се превръща в официален празник най-вече в бившите социалистически държави. Но историята му всъщност започва доста по-рано, от съвместните усилия на жени от редица държави (макар и само в Глобалния Север). Целта, около която се обединяват, е постигането не само на равни граждански права (като правото на глас и на образование), а и социално-икономическата равнопоставеност на жените.
Първият ден на жената е обявен в Ню Йорк, на 28 февруари 1909 г. от Социалистическата партия на САЩ. Това се случва по предложение на Тереза Малкиел - украинска имигрантка, която отива в Щатите, за да намери препитание като работничка във фабрика и която впоследствие става първата жена част от управлението на партията. Активизмът ѝ е свързан с разгласяването на проблемите на имигрантките и работничките като цяло, както и извоюването на правото на глас за всички жени. Тя е и една от малкото в партията в този момент, които се противопоставят на расовата сегрегация. Идеята зад деня на жената е мащабна мобилизация на работещите жени, чиято жестока експлоатация и безправие се считат за нещо нормално от политическия и икономически елит, който ги поставя в това положение.
Само година след това, през 1910 г., 8 март е предложен за международен ден на работничките на Международната конференция на социалистките в Копенхаген от Луиз Зиец и Клара Цеткин. Идеята зад отбелязването му е да бъде ден за протест/стачка, в който жените по цял свят, да настояват за по-добри условия на труд и равни права. 8 март се превръща в катализатор за жените - като хората, извършващи огромната част от грижовния и домакинския труд, както в частната, така и в публичната сфера - обединени да критикуват статуквото, да се възпротивят на контролираната и дефинирана от заможни мъже политическа сфера, която изцяло игнорира нуждите и вижданията им. Обединяването около тази дата е начин за тях да се намесят в политиката в момент, в който дори още нямат правото да гласуват, и твърдо да настояват за много повече от правото на глас.
От следващата година 8 март започва да се отбелязва от женски комунистически групи в множество градове из цяла Европа. Денят започва да играе важна роля в мобилизирането на все повече жени в борбата за политическите им права и за социално-икономическа справедливост. В Австро-унгарската империя, например, има над 300 женски демонстрации на 8 март 1911 г. Това е и годината, в която той започва да се отбелязва неофициално в България. В годините преди Първата световна война се създават много и силни международни връзки на социалистки от различни държави. Интернационализмът и международната солидарност се превръщат в техни основни принципи. Важно е да отбележим, че солидарността, която организираните жени в този период създават, се запазва в много отношения по време на социализма, прескача наложените от Студената война разграничения и противопоставяне на Изток и Запад.
Още от Първата световна война нататък, една от основните идеи, около които жените се обединяват, е противопоставянето на войната, напомняйки, че тя е в интерес единствено на управляващите и винаги за сметка на обикновените работещи хора. През 1917 г. мобилизациите около деня на жените в Русия действа като катализатор за Февруарската революция. Тогава хиляди жени излизат на улицата, протестирайки срещу влошаващите се условия на живот и последиците от войната. Съветска Русия става първата държава, в която 8 март се превръща в официален празник от следващата година, след като всички жени получават правото на глас.
През следващите години денят набира популярност в Европа, като за дълго време българските активистки са с едни от най-силните гласове на континента. Клара Цеткин неведнъж говори за изключителната сила и устременост на женското комунистическо движение в България по време на речите си, а българката Ана Маймункова (Ана Май) изиграва ключова роля в историята на деня, като внася предложението за обявяването 8 март за международен. В България до 1944 г. денят се отбелязва по най-различни начини в зависимост от политическата обстановка. В моментите, в които това е възможно се организират демонстрации и тържествени събрания, а когато е необходимо, тайно се провеждат беседи в квартири и предприятия.
След Втората световна война и идването на комунистическите партии на власт в държавите, където 8 март е имал най-голям отзвук до момента, денят първоначално се загубва като дата, която да мобилизира жените за протест. През 60-те години тя се завръща в календара, но с изменено послание - фокусът вече е върху извоюваните победи по отношение на позицията на жените в обществото.
До 70-те години 8 март се е превърнал в ден, в който на жените се подаряват цветя и бонбони, и в който "се оценява" майката. Прието е, че равенството на половете е постигнато, а революционният заряд и призива за борба и отхвърляне на потисничествата са изместени. На Запад, 8 март се счита за комунистически празник до края на 60-те, когато се съживява в Щатите, след няколко десетилетия (насилствена) забрава. През 70-те и 80-те години по време на втората вълна феминизъм датата се превръща в ден на борба на различни женски колективи, настояващи за равно заплащане на работното място, репродуктивни права, защита от насилие, основано на пола. През 1975 г. ООН обявява десетилетие на жените. Така през 1978 г. на общото събрание на ООН се приема резолюция, с която 8 март е обявен за Международен ден за правата на жените и за мир.
8-ми март днес
В последните години 8-ми март се превърна в глобален ден на женски мобилизации. В страни от цял свят се организират протестни действия, настояващи за елиминиране на патриархалното насилие в различните му форми - домашно насилие, институционално насилие над жените, лишени от репродуктивни права и достъп до безплатно здравеопазване; насилието над ЛБТИ жените; кошмарното потисничество, с което се сблъскват цветнокожите жени, бруталните миграционни политики. Все повече се настоява за достойно заплащане и адекватни условия на труд за жените; разпознаването на домашния труд като труд. Наяве се показват начините, по които системите на потисничество се пресичат, и проблемите, с които се сблъскват ЛБТИ жените, цветнокожите жени, жените мигрантки, секс работничките, жените с увреждания.
Вдъхновяващ е примерът на жените зад Международната женска стачка, организирана за първи път през 2017 г. Мотото на стачката е "Ако ние спрем, спира и светът". Жените, участващи в стачката,отказват не само да работят на този ден, но и да извършват домашен труд, да пазаруват, да посещават часове. Стачката има огромен успех, като в Испания над 6 милиона жени се включват в нея. От 2018 година в Пакистан се провежда Aurat March (Женско шествие), което застава срещу мизогинията в обществото. Участниците настояват за мерки срещу насилието над жени и подкрепа на жените, преживели насилие в публични пространства, в дома и на работното място. През 2020 г. шествието беше обект на атака от крайно десни и религиозни групи. Въпреки това тази година отново се проведе, като фокусът беше върху борбата с "патриархалната пандемия". Част от исканията са свързани с по-голям бюджет за здравеопазване и насочването му към нуждите на жените и транс общността; край на приватизацията на здравната система; ваксини за всички независимо от пол и етнос; мерки за преодоляване на насилието, основано на пола; осигуряването на репродуктивните права и мерки за справяне с менструалната бедност.
В редица държави в Латинска Америка също стотици хиляди жени излязоха навън, за да настояват за край на патриархалното насилие. В Мексико десетки хиляди жени за поредна година се включиха в Шествие за правата на жените, насочвайки исканията си към предприемане на мерки за справяне с нарастващия брой случаи на насилие, основано на пола, и на фемицид. Ситуацията е допълнително влошена от мерките за затваряне, заради пандемията от COVID-19.
Тази година наблюдавахме и организирането на Транснационална жизнена стачка от мрежата E.A.S.T. (Транснационални автономни жизнени борби) в редица страни от Западна, Централна и Източна Европа. Манифестът на E.A.S.T. обръща внимание на ролята на жените, ЛГБТИ+ хората, мигрантите, работничките и застава срещу патриархалното, расистко и капиталистическо насилие, с което се сблъскват. Стачки, демонстрации, дискусии и публично изчитане на манифеста се случи в Унгария, Полша, Франция, Гърция, Турция, България.
В България за деня продължава да се мисли повече като за "ден на майката" или "ден на жената". В годините след 1989 различни колективи и организации за правата на жените отбелязват деня чрез редица инициативи, насочващи общественото внимание към проблеми като домашното насилие и правата на жените. 2017 е годината, в която 8 март отново беше отбелязан чрез Шествие за правата на жените. Шествието се фокусира върху искания, осигуряващи достоен начин на живот на всички жени - от безработната майка до медицинската сестра, от пенсионерката до шивачката, от ромското момиче до транс жената, от чистачката до университетската преподавателка, от момичето с увреждания до жената, потърсила убежище от ужасите на войната.
През 2021 г., в България 8 март бе отбелязан чрез шествие за пета поредна година. Събитието се организира от хоризонтален колектив, в който гласа и мнението на всеки, имат еднаква тежест и който се гради на принципите на солидарността и недискриминацията. Тазгодишният надслов бе "Винаги на първа линия!" с цел да насочи общественото внимание към всички жени, оказали се на първа линия в борбата с пандемията - професионално или не, със или без изричното си съгласие.